„НЕ ЗАКРОЙ”
Николай Константинович Рёрих (1874-1947 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ ЗАКРИВАЙ
Над водоема наведен,
хлапакът възкликна с възторг:
„О, как е красиво небето!
В това отражение тъй
бездънно е то, скъпоценно!”
„Мили хлапако,
очарован си от отражение.
От небето, което е долу.
Долу, драги, не гледай!
Обърни нагоре очи.
Съумей да погледнеш небето голямо.
Без с ръцете очи
да закриваш.”
Ударения
НЕ ЗАКРИВАЙ
Над водое́ма наве́ден,
хлапа́кът възкли́кна с възто́рг:
„О, ка́к е краси́во небе́то!
В това́ отраже́ние тъ́й
бездъ́нно е то́, скъпоце́нно!”
„Ми́ли хлапа́ко,
очаро́ван си от отраже́ние.
От небе́то, кое́то е до́лу.
До́лу, дра́ги, не гле́дай!
Обърни́ наго́ре очи́.
Съуме́й да погле́днеш небе́то голя́мо.
Бе́з с ръце́те очи́
да закри́ваш.”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Рёрих
НЕ ЗАКРОЙ
Над водоемом склонившись,
мальчик с восторгом сказал:
„Какое красивое небо!
Как отразилось оно!
Оно самоцветно, бездонно!”
„Мальчик мой милый,
ты очарован одним отраженьем.
Тебе довольно того, что внизу.
Мальчик, вниз не смотри!
Обрати глаза твои вверх.
Сумей увидать великое небо.
Своими руками глаза себе
не закрой”.
1916 г.
---------------
Руският художник, поет, писател, археолог, обществен деец, философ и просветител Николай Рьорих (Николай Константинович Рёрих) е роден на 27 септември/9 октомври 1874 г. в Санкт Петербург. Завършва Петербургската художествена академия (1897 г.) и юридическия факултет на Петербургския университет (1898 г.). Преподава в Петербургския археологически институт (1897-1903 г.), директор е на школата към Императорското общество за поощрение на художествените изкуства (1906-1918 г.), провежда десетки археологически разкопки и участва в далечни експедиции, работи като драматург, декоратор, сценограф и изкуствовед, занимава се с литература, история, фолклор и митология. Рисува близо 7000 живописни платна, има ескизи, фрески, мозайки и монументална живопис в редица църковни обители, участва в международни изложби, негови картини са изложени в световни галерии по целия свят. Член е на Руското археологическо общество (1892 г.), академик е към Руската академия на художествата (1909 г.), ръководи художественото обединение „Мир искусства” (от 1910 г.). След 1917 г. живее и работи във Финландия, Швеция, Англия, САЩ, Индия. Автор е на т.нар. Пакт Рьорих за охрана на историческите паметници, приет през 1935 г. от закона на САЩ и на страните-членки на Панамериканския съюз, основава културно-просветни организации и музеи, реализира мащабни културни проекти, основател е на международните културни движения „Мир через культуру” и „Знамя Мира”, на института за хималайски изследвания „Урусвати” и др. На няколко пъти е номиниран за Нобелова награда. Автор е на две стихосбирки и над 30 книги с проза, научни изследвания, пътеписи, културознание и езотерика. Умира на 13 декември 1947 г. в гр. Нагар, щат Хамчал Прадеш в Индия.